Има ли в България законови тарифи за данъчни консултанти и брокери?

Не. Този въпрос стои тук, защото често се твърди обратното. В България важи свободата на договаряне. Член 9 от Закона за задълженията и договорите го казва дословно: страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. За хонорарите за данъчно консултиране и за брокерската комисиона няма изключение от това. Не съществува държавна тарифа, наредба за възнагражденията или законово определен процент комисиона. Германия има такова нещо — Наредбата за възнагражденията на данъчните консултанти; български аналог няма, а следователно няма и таблица от материален интерес, десети от такса, минимална и максимална такса, по която някой да е длъжен да начислява. Кантора, агенция или браншова организация естествено може да поддържа собствен ценоразпис и да го нарича „тарифа“. Той си остава ценоразпис. Държавен не става от това и не обвързва никого освен договорната страна, която го е приела. Затова са неверни изречения като: „в България има държавна тарифа за данъчни консултанти“, „цените ни са определени от държавата“, „по закон нямаме право да начисляваме по-евтино“ или „длъжни сме да вземем три процента, защото така предвижда българската тарифа“. Не бъркайте: държавно определени такси около сделката наистина има — в търговския регистър, в имотния регистър, при нотариуса, местният данък при придобиване и административните удостоверения. Те са истински, но са чужди разходи, а не хонорарът на вашия консултант. Който посочва двете с една сума и създава впечатление, че всичко е предписано, ви въвежда в заблуждение. Вашето правило за проверка са пет въпроса. Първо: как се казва пълното наименование на закона или наредбата? Второ: кой член, коя алинея? Трето: кой орган е определил таксата? Четвърто: в кой брой на „Държавен вестник“ и на коя дата е обнародвана? Пето: от коя разпоредба следва точно исканата сума или процент? Който в отговор може да предложи само собствената си таблица или препоръка на организация, няма законова такса. И пазарната комисиона не е законова: „обичайно са три процента“ може вярно да описва пазара, „по закон са три процента“ е невярно. За думите: наричаме това невярно твърдение, а не лъжа. Лъжата предполага, че някой знае истината, а това отвън не се установява. Неверността — установява се. Кое тук е обичайно и кое не, в крайна сметка е въпрос на опит, а не на закон. Светлана преговаря тук от години и знае коя цена отговаря на коя услуга.