Пазар на имоти по Южното Черноморие, страница 5

Депозитите на частните домакинства в България възлизаха в края на юли 2026 г. на около 56,859 милиарда евро – ръст от 17,8 на сто спрямо година по-рано след 18,6 на сто през юни. Депозитите на нефинансовите предприятия нараснаха с 10,8 на сто до 27,207 милиарда евро. Данните са от статистиката на Българската народна банка. Високото ниво на спестявания показва колко капитал в частни ръце чака възможности за влагане.

Оценка: Растящите спестявания са тих резервоар за имотния пазар – част от този капитал при ниски реални лихви търси пътя към реални активи. За Южното Черноморие това означава солидна вътрешна база на търсене наред с чуждестранните купувачи. Чета високото ниво на депозити като знак за наличен собствен капитал, който подкрепя пазара, без да го прегрява.

Средната лихва по жилищните кредити в България през юли 2026 г. беше 2,43 на сто – само с 0,02 процентни пункта по-висока от юни. Потребителските кредити поскъпнаха по-осезаемо: средната им лихва се повиши с 0,36 процентни пункта до 9,12 на сто. Данните са от лихвената статистика на Българската народна банка. Докато финансирането на потреблението осезаемо поскъпва, кредитите за жилище остават на ниско ниво.

Средните разходи на българските пътуващи за частно пътуване в страната нараснаха през второто тримесечие на 2026 г. до 190,30 евро на човек – спрямо 157,51 евро през първото тримесечие, ръст от 20,8 на сто. Разходите за нощувки се увеличиха с над 35 на сто. През периода пътуваха около 1,3 милиона българи, над две трети от тях само в страната. Данните са на статистическия институт.

Оценка: Когато местните харчат повече за пътувания в страната, това укрепва вътрешния сезон и заетостта извън чуждестранните гости. За наемодателите по Южното Черноморие растящото вътрешно търсене е втора опора наред с международния туризъм. Виждам в това довод обектите да се насочват и към българския гост, а не само към летния турист със самолет.

Според кредитното проучване на Националната банка българските банки очакват непроменено търсене на жилищни кредити през третото тримесечие на 2026 г. През второто тримесечие търсенето все още растеше, подкрепено от подобрено потребителско доверие. Стандартите за отпускане на ипотеки бяха леко затегнати в последно време и се очаква да останат стабилни през третото тримесечие. Това говори за спокоен и подреден кредитен пазар.

Оценка: Стабилното търсене на кредити при малко по-строги стандарти е точно съчетанието, което избягва прегряване. За купувачите с надеждна платежоспособност условията за финансиране остават предвидими, а за пазара като цяло рискът от кредитен балон намалява. Приемам това като знак за дисциплина, полезна на всички участници в дългосрочен план.

Стоковият износ на България от януари до юни 2026 г. достигна около 22,97 милиарда евро – с 8,5 на сто повече спрямо същия период година по-рано. Само през юни износът нарасна с 13,7 на сто до около 4,16 милиарда евро. Данните са на статистическия институт и показват устойчива динамика на външната търговия. Те подчертават вграждането на икономиката в европейските вериги на доставки.

Местата за настаняване в България отчетоха през юни 2026 г. около 3,69 милиона нощувки – спад от 3,6 процента спрямо предходната година, при 1,06 милиона пристигания (минус 3,1 процента). Същевременно приходите от нощувки нараснаха с 13,6 процента до 198,0 милиона евро. По-малко, но чувствително по-платежоспособни гости сочат по-високи цени и растящ премиум сегмент. За ваканционното отдаване под наем по Южното Черноморие това е значима тенденция.

Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2026 г. нараства с 2,7 процента спрямо миналата година и с 0,6 процента спрямо предходното тримесечие. Така България дели петото място в ЕС по растеж с Испания, значително над средното за ЕС (1,2 процента) и за еврозоната (1,0 процента). Растежът се носи от частното потребление (плюс 7,6 процента) и инвестициите в основен капитал (плюс 8 процента); износът се свива с 2,8 процента. Номиналният БВП достига около 29,68 милиарда евро (предварителна оценка на статистическия институт).

През второто тримесечие на 2026 г. в България без работа са били 107 100 души, равнището е 3,5 процента след 3,2 процента през първото тримесечие. Заетите са 2,92 милиона, коефициентът на заетост при лицата над 15 години – 53 процента. Младежката безработица при 15–29-годишните е 8,1 процента. Въпреки лекото повишение пазарът на труда остава много напрегнат по европейските мерки; данните са на статистическия институт.

Средната брутна месечна заплата през второто тримесечие на 2026 г. достига 1444 евро – плюс 2,6 процента спрямо предходното тримесечие и 9,8 процента спрямо миналата година. Най-високи са заплатите в информационните технологии и съобщенията (3079 евро) и във финансово-застрахователния сектор (2140 евро), най-ниски – в хотелиерството и ресторантьорството (918 евро). Частният сектор нараства повече (11,5 процента) от обществения (4,8 процента). Данните са на статистическия институт.

Оценка: Растящите заплати повишават способността на местните да плащат наем, а с това и основата за доходност от отдаване. Забавянето на темпа е по-скоро добра новина, защото смекчава ценовия натиск преди въвеждането на еврото. За наемодателя чета това като устойчиво, не прегряло търсене; за живеещите в имота – като знак за здрав местен пазар на труда.